По горещия проблем с урана във водата г-н Симидчиев отбеляза:

Когато даден водоизточник е компрометиран има две възможности – да се отстрани замърсяването, което често е бавен, сложен и доста скъп процес или да се изградят алтернативни водоизточници. В случая обаче, дори и при нови водоизточници проблемът може да остане, тъй като става въпрос за последиците от закриването на уранови мини и липсата на серия правилни мерки за преодоляване на отрицателните ефекти. Но въпросът не е толкова технически. По-скоро се отнася до това как се комуникира тази информация. Важна е прозрачността и откритото казване на проблемите, за да няма истерия сред гражданите. Когато има критичност от страна на консуматорите, се намират и решения на проблемите, което отличава западните общества, а част от тях сме и ние. Отворените общества си определят по-правилно приоритетите и насочват и средствата си към тях.

Вторият въпрос беше относно регионалната политика. Как да се справим с регионалното неравенство? Г-н Симидчиев каза, че все още няма консенсус кои са правилните политики за регионално развитие.

Дали да се инвестира в свързаност, или в иновации, или в човешки ресурси, или в заетост. Вероятно отговорът е комплексен и няма лесна рецепта. Ако погледнете отстрани наистина би следвало малкото инвестиции, които имаме да се насочат към Южна България – има два пъти повече население, минават коридорите за свързване с Турция и с Гърция. В последния програмен период 2014-2020 се инвестира на по-малко места, но по-комплексно. Това ще доведе до разлика, която не може да се види само при една инвестиция, както е с моста на р. Дунав при гр. Видин. Ще преминем и към проекти, които генерират икономически растеж. Активността на местната власт е абсолютно ключова.

Телевизия Bloomberg, 28.04.2017: